петък, 15 август 2008 г.

2006-05-10 08:05:36 от Психеделичен ересиарх до Пазифая

ерес си е ерес - вместо "патрос"+ -арх; т.е. като патриарх, но на еретиците...
Внимавай, Пазифая, една погрешна стъпка - и се раждат Минотаври...



2006-05-09 23:43:55 от Пазифая до Ересиарха

Не знам какво значи ересиарх, но ми харесва! Звучи магически :)А психеделик означавало "разцъфнала душа" или разцъфване на душата... Това е То! Което ни липсва, за да излекуваме невидимите си рани. И още старите балсами-Вяра, Надежда, Любов. Ако отричаме всичко, освен материята, ние сме обречени. Тялото е мъртво без душа. Един труп. И точно това насила ни беше изкоренявано дълго време-да не вярваме в нищо, освен Материята и Тялото; да не се надяваме на нищо, освен на ядене, пиене и тези три неща; и да не обичаме нищо, освен...пак тях. Пустотата го завладява и тогава Духът боледува и трескаво търси, като слепец да намери отново себе си, своята Вяра и Надежда и Любов но намира коварни копия и заместители и страда отново. Не е бетона, който изпълва душата на българина, ами духовната Празнота, която тежи повече от бетон. И твоята душа, Ересиархе, мечтае за разцъфване, и тя носи пустота си, която тежи колкото бетон

Няма коментари: